Когато вали, казват, небето плачело.
Обичам тези дни, дъждовните, вглъбените, когато светът / този креслив, шумен, пъстър свят / притихне. Уплаши се и се скрие. Когато уличките опустеят. Дъждът ги измие. Мъглата се застели на големи къдели по хълмове и покриви, затъркули се надолу и се гмурне в езерото. Когато часовниците спрат. Когато чуваш как времето тежко въздиша.
Това е предимството на лошото време – не е нужно да поемеш нагоре, все по-нагоре в планината, за да го усетиш. Можеш да го съпреживееш и там, където преди то е присъствало безгласно и незабелязано.
Не ме плаши лошото време. На моя страна е. Пътуваме заедно, това е нашият шанс да останем насаме помежду си. Дъждът, припяваш в ритъм своята песен, тежките капки, отронващи се от облаците, в надпревара една с друга, стичащи се по стъклото, барабанящи по повърхността на водата, като неканен гост, който иска да бъде приет.
Обичам лошото време. Изведнъж си припомняш, кой дърпа юздите в този живот.
За Вас, на този дъждовен майски ден, по следите на лошото време –
Ваша Нели П.