Накрая на всяко съмнение,
след всяко едно неумение,
провал, притеснение, мъка,
след всеки финал и разлъка,
разбираш, че всичко е крайно.
Че всичкото – знайно, незнайно
без капка дори драматизъм,
с добре отигран непукизъм
от сцената слиза. Тогава
изтупваш праха, поизправяш се,
момичето в тебе прегръщаш,
финала финален преглъщаш,
прощаваш му, нищо не вземаш и после…
към тебе поемаш.