-
Чакам го
Чакам времето, минутите сбирам, поизтупвам ги, понапудрям ги и намирам във всяка нещо бяло, нещо красиво. Чакам времето, чакам го мълчаливо. Да се срещнем без думи, без да говорим да си простим – без да делиме и спорим. Чакам време да дойде, по януарски скрежно, едно време чисто-преметено, бяло и нежно, време-кураж, наперено, истинско, смело, а не унилото време-безвремие, свеждащо чело. Време-секунда, което с грохот разцепва мрака, време-кораб, което нищо и никой не чака, време, което на на пеперуда прилича, върху устните каца, по ъглчетата се стича. Бяло е. Тихо е. Скрежно е. Моето време ми махва с ръка и бавно поема към мене. Чакам го. Views: 38
-
„Вие сте най-добрата!“
Какво ми е ли? Не знам. Единственото, което знам, е, че нищо не знам. Изведнъж едно определено нещо се появи, и аз не можех дори да го облека с думи или да го поставя в определена рамка, защото, когато се борави с думи, съм много внимателна, като че ли думите са крехки и чупливи, истинско съкровище – каквото всъщност те и са, ако допуснем, че „внимателно“ излезе на преден план. И в един момент, значи, се случи така – при мен никога нищо не с еслучва по план! -, че започна да ми прилошава. След всяка изтрита фраза, всяко клише, всеки пристът на вкочаняване в мислите, всяка среща с изкуствено…
