Бях
много послушна и стриктна, прилежна,
безкрайно работна, до болка надеждна,
до горе взискателна, до дъно критична,
бях строга, безмилостна и героична.
Тогава се случи, каквото се случи,
по рачешки нещо у мен се отключи:
Погледнах в очите на моята Яна
и после настъпи такава промяна,
че моето рачешко самосъзнание
в едно неизказано тихо мълчание
събуди онази бунтарка у мене,
която все чакаше своето време,
китара ми връчи и вдъхновение
и влюбих се в хаоса с огромно смирение,
и станах разхвърляна, по-малко критична,
не много надеждна, но много лирична.
Така заприличах на моята Яна!
А тя пък започна да става голяма!
И ясно е, няма какво да отричам:
не тя на мен, аз на нея приличам!
