Не мога да чакам. Не мога. Това е.
Не мога да бъда безкрайно разумна, премисляща, кротка,
измерваща зимата с бавна походка,
в забавен каданс замечтана, очакваща
най-дългата зима, със зъби потракваща,
с един реверанс най-далечната пролет
за смяна на ролите тихо да моли.
Не мога да чакам. Не мога.Признавам.
Тъй много ли искам? Не зная. Познавам,
когато последната капка търпение
със грохот прелее в море от вълнение.
Потеглям!
Обувам си моите верни червени,
малко изтъркани, но проверени
обувки за свят и потеглям! Доскоро!
Във нова пиеса и пролетна роля! Ваша Neli P