Begegnungen
-
Да живее страстта!
Ако на чувството може да се придаде форма, то това би бил Benjamin Vanyek. Познаваме талантливия актьор благодарение на увлекателната му актьорска игра в представленията на aktionstheatre ensemble и често сме се възхищавали на актьора, който до такава степен умело успява да се превъплъти в своя протагонист, че се слива напълно с образа, и сме следили с огромен респект изпълненията му. Многофасетната му актьорска игра намери този път своя единствен по рода си израз в интерпретациите на „големия сред големите“ – Jacques Brel – в театър Nestroyhof Hamakom на 15-ти и 16-ти октомври. Страст бе думата, както подчерта Benjamin Vanyek, в центъра на събитието. Страс бе и чувството, което обедини…
Може да ви хареса и
WHERE IS MY WIENER??? В търсене на изгубения Виенчанин
„Вие сте най-добрата!“
Петицията
-
Рапидци, идвам!!!
Човек не бива да мисли за това, какъв е можело да стане, и по принцип, не бива много-много да се задълбава във всяка ситуация, а по-скоро да направи най-доброто от това, което е, казват хората. И въпреки това, въпреки факта, че сме наясно относно безсмислието на подобни разсъждения, понякога вперваме поглед назад, претегляме ситуации и възможности и ги оценяваме от гледна точка на настоящето, като или оправдаваме действията си, или точно благодарение на днешния ни поглед върху миналото им придаваме важност. В подобни моменти не ми остава нищо друго, освен да се оставя в ръцете на вътрешния монолог. „А от теб можеше да стане нещо голямо, Нели!“, прошепва ми онази…
-
Петицията
„Госпожо професор[1], от Иран ли идвате?“ „Не, защо?“ „Не??? Не сте от Иран??? Иранчанките имат красиви изразителни очи и стройна фигура, затова реших, че и Вие сте от Ирак.“ Така започна първият от трите дни, в които трябваше да замествам в съвсем непозната група. През първият час всичко изглеждаше наред. Десет чифта очи ме гледаха приковано и улавяха всяка моя дума: три жени и седем мъже. Цареше пълна тишина. Освен гласа ми можеше да с ечуе само свиренето на вятъра, който отказваше да се предаде в битката срещу студения западен фронт отвън, бе глух за обвиненията, че подобно поведение посред най-хубавото време от годината е непростимо и лудуваше, плъзгайки се…
-
„Там, където границите на медицината са достигнати, започва съдбата“
Това са нейните ръце. Те могат да предлагат помощ, дори да спасяват животи. Ръцете на една жена лекар. Познавам я от повече от година – и тук най-вероятно ще се запитате как е възможно да се познава някой, с когото никога не си се срещал. Възможно е, и още как! Понякога нещо много повече от очевидното свързва хората, срещат се по загадъчен начин по телефона – чрез тона и звученето на гласа, чрез сходния начин на възприемане на света, чрез емоциите, които изпитват –, така че реалната дистанция изведнъж се редуцира до минимум. И сега, когато най-сетне можем да се прегърнем, предчувствието ми се потвърждава: тя може да лекува не…
-
WHERE IS MY WIENER??? В търсене на изгубения Виенчанин
До преди няколко години наивно смятах, че стремежът към удобство като концепция е присъщ единствено на германците, сега вече не съм съвсем убедена. Или той е толкова заразителен, че се е разпространил чак до Австрия, галопиращ със скоростта на световен феномен, или и тук винаги е бил практикуван и превъзнасян. Във всеки случай бе ми нужно доста време, докато успея да формулирам какво точно не му е наред на виенчанина. Признавам, че едно смътно предчувствие за нещо витаеше отдавна наоколо, предвестник за нещо недотам ясно открояващо се, което приличаше по-скоро на сянка, която преминаваше в сив планински гребен и за няколко мига помрачаваше неговата иначе така перфектна външност изцяло в…
-
Рожденикът
Бе към 19 часа. Омагьосваща първомартенска вечер, снежинките развяваха без никакъв свян полички, студеният порив на вятъра ги завихряше нагоре, раваляше стройните им редици и ги изплюваше в ослепително белия снежен хаос, където те – напълно изгубени на фона на отразяващото всичко в себе си бяло и смутени – наместваха отново коронките си. Секунда, две, три… С нов порив вятърърт ги понасяше отново и те заемаха местата в редиците си. Казват, че на човек не са му нужни повече от 4 секунди, за да си състави една първа представа за другия. Липсваше значи само четвъртата секунда, за да превърне някого в истински, и това бе тайната на всички снежинки. И…
-
Филиньо
Понякога си казвам: Не, дотук беше, не става, и точно в този миг ми се случва това, което вселената нарича знак от съдбата, щастлива случайност или очакваното неочаквано. И така, животът отново поема своя ход, изпълнен със самоувереност, радостта се сбира на топка на върха на езика, търкулва се по устните и рисува усмивка и всичко някак си се променя към по-добро! Този път съдбата ми изпрати Филиньо. Филиньо бе това, което всеки си пожелава, точно когато е попаднал в задънена улица и отправя отчаян поглед към звездите. Ангел, ще кажете Вие. Звезда. Не. Филиньо е моят последен най-добър фен. Необходимостта от фен група никога не ми е била съвсем…
Може да ви хареса и
Рапидци, идвам!!!
Рожденикът
WHERE IS MY WIENER??? В търсене на изгубения Виенчанин
-
„Вие сте най-добрата!“
Какво ми е ли? Не знам. Единственото, което знам, е, че нищо не знам. Изведнъж едно определено нещо се появи, и аз не можех дори да го облека с думи или да го поставя в определена рамка, защото, когато се борави с думи, съм много внимателна, като че ли думите са крехки и чупливи, истинско съкровище – каквото всъщност те и са, ако допуснем, че „внимателно“ излезе на преден план. И в един момент, значи, се случи така – при мен никога нищо не с еслучва по план! -, че започна да ми прилошава. След всяка изтрита фраза, всяко клише, всеки пристът на вкочаняване в мислите, всяка среща с изкуствено…
Може да ви хареса и
Да живее страстта!
WHERE IS MY WIENER??? В търсене на изгубения Виенчанин
Петицията
-
Посвири
Посвири, посвири ми на твойто пиано, разбуди тези дремещи звуци, ноти andante от всички капчуци да закапят по твоето рамо. Посвири, нека плъзнат към твоите длани, нека в пръстите твои се стичат, на клавишите нека във вярност се вричат във акорди от звуци събрани. Посвири, не отлагай. Не, не искам да зная. Искам ноти! Да ходя по ноти! Че зад всеки две ноти танцуват животи от акорда начален до края. Views: 12
