Телефонът заглъхна. Онемя. Нито звук.Между мен и света – късна есен. Пощурелият, оглупелият свят –  този тук,ми се стори  безцветен и тесен. Някой спусна небесната стълба към мен, прати вятър, раздуха листата, сипна шепа звезди, ръсна дъжд. В този ден оглушах. Запресмятахв тази нощ без луна колко дни без небеще ми трябват да стигна врататапо небесната стълба, в това звездно море, и да строша самотата ти.Neli P. Views: 33