„Госпожо професор[1], от Иран ли идвате?“ „Не, защо?“ „Не??? Не сте от Иран??? Иранчанките имат красиви изразителни очи и стройна фигура, затова реших, че и Вие сте от Ирак.“ Така започна първият от трите дни, в които трябваше да замествам в съвсем непозната група. През първият час всичко изглеждаше наред. Десет чифта очи ме гледаха приковано и улавяха всяка моя дума: три жени и седем мъже. Цареше пълна тишина. Освен гласа ми можеше да с ечуе само свиренето на вятъра, който отказваше да се предаде в битката срещу студения западен фронт отвън, бе глух за обвиненията, че подобно поведение посред най-хубавото време от годината е непростимо и лудуваше, плъзгайки се…