Когато светът е оцапан с мастило,
денят е мастилен, ръбат и тревожен,
на пътя безпътен, мастиленосложен,
мастилено времето спира унило,
коси разроши, сложи си червило,
в мастиленосиньо рисувай очите,
пристъпвай на млада газела в следите,
рисувай слънца и сърца от мастило,
бъди присмехулка над грешки лудешки:
това не е грешка! В живота от грешки
– нищожни, големи, чисто човешки –
от тъмно мастило и грешка след грешка
лазурното синьо път си пробива,
денят от лазурено синьо извира,
лазурен светът синевата намира,
а ти си лазурно-истински жива!
А твоето синьо как ти отива!
