Мислите ми днес ме отведоха в далечната 1998 г. и годините след това… Пред очите ми като на лента преминаха всичките печати в стария ми паспорт, документиращи преминаване през гранични пунктове, тогава, когато все още не можеше „свободно“ да се пътува – около 160 на брой. Дългите 35-часови пътувания до Германия, пътуването с влак от България до Виена и чак до Йена, автобусът от България до Виена и после до Орадеа, всеки почувстван километър бе преброен. Но че всичко някога може да се повтори отново, това не бе ми минавало през ума, на мен, която толкова обича да пътешества сама, за да не бъде ни най-малко разсейвана в ролята си…