Човек не бива да мисли за това, какъв е можело да стане, и по принцип, не бива много-много да се задълбава във всяка ситуация, а по-скоро да направи най-доброто от това, което е, казват хората. И въпреки това, въпреки факта, че сме наясно относно безсмислието на подобни разсъждения, понякога вперваме поглед назад, претегляме ситуации и възможности и ги оценяваме от гледна точка на настоящето, като или оправдаваме действията си, или точно благодарение на днешния ни поглед върху миналото им придаваме важност. В подобни моменти не ми остава нищо друго, освен да се оставя в ръцете на вътрешния монолог. „А от теб можеше да стане нещо голямо, Нели!“, прошепва ми онази…