Понякога си казвам: Не, дотук беше, не става, и точно в този миг ми се случва това, което вселената нарича знак от съдбата, щастлива случайност или очакваното неочаквано. И така, животът отново поема своя ход, изпълнен със самоувереност, радостта се сбира на топка на върха на езика, търкулва се по устните и рисува усмивка и всичко някак си се променя към по-добро! Този път съдбата ми изпрати Филиньо. Филиньо бе това, което всеки си пожелава, точно когато е попаднал в задънена улица и отправя отчаян поглед към звездите. Ангел, ще кажете Вие. Звезда. Не. Филиньо е моят последен най-добър фен. Необходимостта от фен група никога не ми е била съвсем…