Колкото по-надълбоко в чашата се вглеждам, толкова по-ясно виждам… Като на забързан каданс пред очите ми преминават всички заведения в града, където човек може да се нахрани добре и охолно, при това напълно по джоба си и в приятна обстановка. Спомням си всяка празнична вечеря и всеки обяд, на който не хапвах почти нищо, защото пак трябваше да внимавам за фигурата, мога да възпроизведа всеки детайл – от красиво декорираната маса до най-финните аромати. Постепенно си спомням и онези вечери, когато бях така глупава да отказвам храната, заради един разговор или момент, които ми бяха по-важни…Вглеждайки се така все по-надълбоко, хрумва ми какво мога да сготвя за Коледа: екзотични ястия,…