Какво ми е ли? Не знам. Единственото, което знам, е, че нищо не знам. Изведнъж едно определено нещо се появи, и аз не можех дори да го облека с думи или да го поставя в определена рамка, защото, когато се борави с думи, съм много внимателна, като че ли думите са крехки и чупливи, истинско съкровище – каквото всъщност те и са, ако допуснем, че „внимателно“ излезе на преден план. И в един момент, значи, се случи така – при мен никога нищо не с еслучва по план! -, че започна да ми прилошава. След всяка изтрита фраза, всяко клише, всеки пристът на вкочаняване в мислите, всяка среща с изкуствено…