Препъвам се в думите,пак се изправям,до дума пречупена нова поставям,и после, от дума на дума, полека    по думите плъзвам и мисъл-пътека.От прашните думи оплитам завеса.Зад нея лекувам думи ранени,думи простреляни, в битки спасени,думи-воини, силни, съдбовни,думи-скитници, думи греховни.Разправям се с думите.Кому ли сте нужни?Не сте ни единни, нито задружни,а все неудобни, плахи, раними,нощни блудници, незаличими.Дойде ми до гуша.Изхвърлям ви всички.Станете на вятър, на облак, на птички.На срички, в куплети –  истински, простиелате чак утре, бъдете ми гости,почукайте тихо и аз ще отворя.Ще ви поканя, няма да споря.Ще ви превържа старите рани,думи убежище, думи от грешки,думи истинни, мои, думи човешкии ще ви прегърна. Нели П. Views: 0