Не мога да чакам. Не мога. Това е. Не мога да бъда безкрайно разумна, премисляща, кротка, измерваща зимата с бавна походка, в забавен каданс замечтана, очакваща най-дългата зима, със зъби потракваща, с един реверанс най-далечната пролет за смяна на ролите тихо да моли. Не мога да чакам. Не мога.Признавам. Тъй много ли искам? Не зная. Познавам, когато последната капка търпение със грохот прелее в море от вълнение. Потеглям! Обувам си моите верни червени, малко изтъркани, но проверени обувки за свят и потеглям! Доскоро! Във нова пиеса и пролетна роля! Ваша Neli P Views: 24