-
Не мога да чакам
Не мога да чакам. Не мога. Това е. Не мога да бъда безкрайно разумна, премисляща, кротка, измерваща зимата с бавна походка, в забавен каданс замечтана, очакваща най-дългата зима, със зъби потракваща, с един реверанс най-далечната пролет за смяна на ролите тихо да моли. Не мога да чакам. Не мога.Признавам. Тъй много ли искам? Не зная. Познавам, когато последната капка търпение със грохот прелее в море от вълнение. Потеглям! Обувам си моите верни червени, малко изтъркани, но проверени обувки за свят и потеглям! Доскоро! Във нова пиеса и пролетна роля! Ваша Neli P Views: 24
-
Рожденикът
Бе към 19 часа. Омагьосваща първомартенска вечер, снежинките развяваха без никакъв свян полички, студеният порив на вятъра ги завихряше нагоре, раваляше стройните им редици и ги изплюваше в ослепително белия снежен хаос, където те – напълно изгубени на фона на отразяващото всичко в себе си бяло и смутени – наместваха отново коронките си. Секунда, две, три… С нов порив вятърърт ги понасяше отново и те заемаха местата в редиците си. Казват, че на човек не са му нужни повече от 4 секунди, за да си състави една първа представа за другия. Липсваше значи само четвъртата секунда, за да превърне някого в истински, и това бе тайната на всички снежинки. И…
