И когато се тегли чертата накрая – вляво към Ада, вдясно към Рая –, ще остана объркана, малко смутена там посред звездната синя арена, за да претегля земната роля, която играя по собствена воля. Черно и бяло във нея преливат, черно от бяло как да изтрия? Няма да чукам. Не искам пощада. Хлопват вратите на Рая, на Ада и ми остава едничка надежда – всичко до моята вяра се свежда –, че по пътека-дъга ще премина, черна и бяла, жълта и синя, гневна и кротка, светица и грешна, докато птиците мои не срещна. Views: 18