По стъпките на лошото време

Ein guter Tag beginnt mit einer liebevoll zubereiteten Tasse duftenden Kaffees...

Von hier aus leite ich Dich weiter zum Blog meiner Mutter – der Journalistin Jordanka Zabunova. Sie war mein Licht. Der Mensch, der mir die Tür zur Welt der Worte geöffnet hat. Die Frau, die mich gelehrt hat, alles um mich herum mit tiefem Einfühlungsvermögen wahrzunehmen, nach innen zu blicken. Alles, was ich heute bin, verdanke ich ihr. Sie stellte den Menschen stets in den Mittelpunkt. Sie schrieb über sie mit Herz, Verstand und einer Liebe zur Wahrheit. Mit feinem Gespür für Worte. Dieser Blog ist so vollkommen als Quelle von Emotionen, Botschaften und sprachlicher Ästhetik – er lebt weiter durch mich:
https://zabunova.blog.bg/

Когато вали, казват, небето плачело.

Обичам тези дни, дъждовните, вглъбените, когато светът / този креслив, шумен, пъстър свят / притихне. Уплаши се и се скрие. Когато уличките опустеят. Дъждът ги измие. Мъглата се застели на големи къдели по хълмове и покриви, затъркули се надолу и се гмурне в езерото. Когато часовниците спрат. Когато чуваш как времето тежко въздиша.

Това е предимството на лошото време – не е нужно да поемеш нагоре, все по-нагоре в планината, за да го усетиш. Можеш да го съпреживееш и там, където преди то е присъствало безгласно и незабелязано.

Не ме плаши лошото време. На моя страна е. Пътуваме заедно, това е нашият шанс да останем насаме помежду си. Дъждът, припяваш в ритъм своята песен, тежките капки, отронващи се от облаците, в надпревара една с друга, стичащи се по стъклото, барабанящи по повърхността на водата, като неканен гост, който иска да бъде приет.

Обичам лошото време. Изведнъж си припомняш, кой дърпа юздите в този живот.

За Вас, на този дъждовен майски ден, по следите на лошото време –

Ваша Нели П.