Между вчера и днес, между старо и ново се препъвам в едно „може би“. Може би е прогнозата мрачна, сурова, с ветрове ураганни, дали гръмотевици шпаги ще точат в простора, ще разсичат слънца и дъги? И лица пребледнели, посивели, в умора ще превиват сломени снаги? Може би ще е слънчево циганско лято! Ще синее, ще грее, вали… Може би… може би песента недопята ще се пее и утре, нали? Не вали! Просто днес тъгуват звездите, чакат вятър, едно може би да протегне ръка и избърше сълзите им може би, може би, може би… Views: 39