Blog
Was mich bewegt
-
Ще Ви обясня
Питате се защо изглеждам толкова добре и как мога да излъчвам такова неописуемо щастие? Ще Ви обясня. Денят започва за мен винаги с поздрав към слънцето, последван от искрена благодарност към българското правителство. Веднага след това се оттеглям тихо (тихо, защото нищо за казване повече няма!) и се отдавам на едночасова медитация. Това ме кара да си мисля, че съм си самодостатъчна, независимо от това, какво се случва навън. После се обръщам към звездите, вслушвам се във вятъра и винаги получавам верните отговори за моето бъдеще, защото винаги задавам верните въпроси. Някъде към обяд по правило пристига видео от Вас с някой всезнайко и мъдрец. И денят ми е спасен!…
-
Нужно ли му е на Мохамед толкова много?
Днес съм тъжна. И не, не ми е нужна нумерология, астрология, не са ми нужни и пророци, за да установя, че съм като луната 😊. И искрено се възхищавам на изгрялата комерсиална сексоложка и почти инфлуенсърка в България Наталия Кобилкина, която заявява в едно свое видео, че не я интересуват протестите в Америка, нищо не я интересува, на нея в нейния свят й било добре. Е, аз функционирам по друг начин. Защото моят свят не е само мой и външният не е само чужд. Защото съществува нещо, наречено колективна памет и това нещо ни свързва през поколения, отвъд граници и векове. Разбирам повече от всякога понятието „да мислиш с отворен…
-
Два килограма време, моля!
Мила моя, искам два килограма време! Купувам! Да ми отрежат със ножа от скъпото! Колкото струва! От ценното! За да можем тихичко пак да седиме, а времето да говори. Времето с твоето име с моето време да спори, а ние да си мълчиме. Скъпа е тишината, на килограм я броиме. Плащам! И моля съдбата в този живот от двустишие, с нишки оплело сърцата, да не настъпи затишие в шумното на тишината. Views: 12
-
Аз – богата!
Ако някой ми каже, че винаги съм била бедна и така ще бъде, обиждам се. Обиждам се, защото не е вярно поне що се отнася до първата половина. След края на първи курс в университета отидох за една седмица на море. Щом пристигнах там, хрумна ми да започна да плета и продавам рап плитки от цветни конци. Останах там цялото лято. Плитчиците от конци украсявах с разноцветни мъниста, а богатите туристи плащаха доста добре, а на мен особено добре, тъй като говорех немски и английски! Това бе времето на бананите, тъй като бе напълно невъзможно да „затвориш“, целият бизнес се разгръщаше на улицата пред хотела. Работех без прекъсване и до…
-
Нищо не ме плаши повече от уеднаквяването
Нищо не ме плаши повече от уеднаквяването. Да, израснах в хубаво, светло, многообещаващо време и в едно още по-хубаво, още по-светло общество, в което мерките за дисциплиниране бяха на изключителна почит: общежитието (само за ученички), което се намираше на третия етаж на езиковата гимназия, заключваше входната врата точно в 20:00 часа. Оценки под отличните бяха недопустими, съответно основание за срам, а училищната униформа бе задължителна. А на въпроса „Искаш ли да служиш за пример на останалите?“ бяхме възпитани да отговаряме с „да“. През една топла юнска вечер на 1988 г., годината, в която излезе култовият филма на Иван Андонов „Вчера“, чието действие се развива в Немската гимназия в Ловеч, закъснях…
-
Моето лято с липите през юни
Моето лято с липите през юни, моето лято се бави. Уж е родено сред слънчеви дюни, а пък на болно се прави. И понакуцва, усмивката скрило, следвайки Mай по петите. Да се прегледа му казва Април, друг му чете от звездите, трети предписва му психосеанси, или сърцето да тества, друг пък реди му таро сеанси, изгрева, казват, да чества, три пъти в кръг да върти се, във случай че котка пътя му мине, да се изкъпе в близкия ручей или за ашрам да замине. Гуру предписват му най-просветените - гуру да има отличен! Без гуру-мисъл да впрегнеш във стремето, си неразбран и различен. Най-сетне! Наи-сетне млъква светът, в капките дъжд…
-
Най-хубавото
Най-хубавото слагам най-напред. В очите ми със изгрева се спира, в топящото се пурпурно небе оглежда се, а после ме намира в пролуката на моето сърце. Най-хубавото имало ръце. Усещам ги - две неспокойни птици, прелитащи край моето лице, отронвайки пера-мечти стотици на вятъра в студените нозе. Най-хубавото имало душа. Душата му с кокиче наметало покривам, за да скрия от света в запрашеното сиво огледало зад облака най-истинското бяло, оплетено от истина една. Най-хубавото искам, не лъжа за хубаво во веки и в безкрая, а хубаво от радост, от тъга, от делници, от празници, и зная: най-хубавото още предстои. Най-хубавото слагам най-накрая. Views: 29
-
Надежда
Пристигнах на улица тиха, без име, аз нея намерих, тя мене откри ме, и някъде там, стаена в сумрака - до лампата улична - гостенка чака. Близка, далечна, но някак позната. Aз ли я срещам? Тя ли ме чака? Нещо ме пита, нещо шепти ми, вика ме, срича моето име. Да се представи забравя. Kоя е? Плахо пристъпва, усещам дъха й. Чака ме вече десетки години? Сляпа била съм? И как да отмина тази прегръдка от думи горещи, тези примигващи огнени свещи? Тези ръце, декемврийски студени? Пръсти премръзнали, търсещи мене? Питам: коя си? Как е твоето име? Влез, разкажи ми, седни, припомни ми. Кой те праща при мене? Кой какво…
-
Ден на бащата
Да ти липсва бащата, който никога не си имал. Да ти липсва човекът, когото не си успял да намразиш, а единствено и само си обичал. Да ти липсва далечния, недостижимия, различния, неразбрания, охулвания, недостойния, самотния, твоя баща. Онзи, който ти изпращаше най-хубавите книги в детството, до когото написа първите си писма с молбата да се върне, който веднъж дори те заведе на училище и ти гордо виреше носле, който ти подари времето и първия часовник, времето, което се измерваше с липсата му. Подари ти и онова златно синджирче с рубиненото цветето и обичките (тях мама после продаде, защото нямахме пари). Да ти липсва този, от когото нямаше общ спомен. Да…
-
Предателката
По първи петли предателката в мен не спи. Предателката ме притиска за всички мои “не ми стиска”, за всички малки и големи удобни бягства, заблуждения, за всички мои “не ми дреме”, за всички “има още време”, за всички тихи отстъпления, за всяко “чакай” и “поспри”. А колко е удобно само да я заплюя аз през рамо с едни невиждащи очи и всичко просто и логично, и прагматично и безлично во веки да си продължи. Предателките все будуват. Предателките не сънуват. Когато мислиш, че я няма ще се намести в твойта рана и много ще те заболи. Ще изкрещи, че си лъжлива, неистинска и некрасива и няма да се укроти. Ще…